WHY NOT READ A BOOK

Тъй като миналият вторник не писах, днес съм решила да се реванширам не с една, а с цяла поредица от  три книги на автора Макс Алън Колинс.

Няма как поне един път седейки вечер пред телевизора да не сте засичали някоя серия на „От Местопрестъплението”. Сериал, който претърпя успех не с няколко серии , а с цели няколко  сезона!

За мен беше много приятна изненада когато открих, че на българския пазар са пуснали три книги със заглавие  „ От местопрестъплението:  Лас Вегас ” . Затова ако си падате по криминални романи, леки за четене и сте фенове на сериала това е вашето ново попълнение в  домашната библиотека!

NEW IN CLOSET

NEW IN CLOSET е новата рубрика – обещавам да не е редовна, но да е честа! J

Идеята е в поста да ви  представя нова дреха, аксесоар или обувки, които съм си купила и поне една идея на начина по който съм решила да ги нося.

Днешната покупка е риза в милитари зелено от H&M

Избрах да ви я покажа точно по този начин – небрежно и смачкано. Защо ли? Стила милитари е много бунтарски, той върви изцяло срещу всякакви правила и норми! Знам че студените дни си отива, а този акцент беше актуален през зимата , но ми така на сърцето... J

Ето и моята идея и аксесоарите с които ще я нося:

Следващи път обещавам да ви покажа много аксесоари във всякакви цветове. В много свежи и летни цветове J

Честита Първа Пролет

Пролет 

Пеят птички пъстрокрили, 
тръпне свежият листак, 
със чадър от синя свила 
руса пролет шета пак. 

Спира над горите гъсти, 
спира сред полята тя 
и разтваря с тънки пръсти 
най-сънливите цветя. 

Дига гугличка и трепка 
в луда радост всеки цвят 
и по пъстрите му клепки 
топли капчици блестят. 

Асен Разцветников 

Топ три на обувките, които всяка жена трябва да притежава

1. За зимата абсолютно задължително, за да ви е топло и удобно:

Модели и цветовете с всеки сезон стават все повече и повече, но класическият модел си остава най-носеният!

2.    Всяка жена на ток изглежда елегантно и красиво, има един модел и един дизайнер, който прави тази картинка още по-красива:

Обувките му са високи и елегантни, но това е моделът, който никога няма да излезе от мода и винаги ще стои изискано и стилно.

 

  3. На каквато и възраст да си, без значение от пола, расата или груповата принадлежност има един модел кецове, който е абсолютно задължително да притежаваш, марката и модела са световно известни:

Те стоят добре както с деним, така и с рокля и най-важното - адски удобни са.

WHY NOT READ A BOOK

Днес е вторник и е време за преглед на поредното книжле. Днешният ми избор е:

"Легендата Версаче" на Мини Гастел  – биографията на световно известния дизайнер Джани Версаче, който безвреме напусна този свят.

Тъй да се каже съм модно-пристрастна и може би заради това, толкова силно впечатление ми направи живота на този талантлив италианец роден в Реджо Калабрия.

Понякога таланта не е достатъчен, нужно е да бъдеш от малък близо до материята, за да го развиеш. Така става и с Версаче, от малък той е до майка си – Франка Версаче  шивачка за която казват –„всички стилни дами си шият дрехите при нея” . Той както и цялото му семейство понасят много тежко смъртта на по-голямата му сестра – Тина, но след няколко години майка му ражда Донатела. Така семейството му е отново на крака и заедно с по-големия си брат Сантро (изключително умен и любимец на баща си Антонио), Джани започва да пише своята модна история. Сантро е винаги до него и му помага в административната част на процеса на работа. За Джани всички казват, че никога не си почива, защото когато не работи той чете много, интересува се от всичко и не пропуска нищо което излиза в пресата.

 Закърмен с конеца и иглата, той не спира да изработва не дрехи, а цели произведения на изкуството. Помага в създаването на нови материали,  нови платове,  шарки и какви ли не орнаменти, които да включи в поредната си колекция. Малката му сестра Донатела също много му помага, а след време започва своята самостоятелна колекция насочена към по-младите – VERSUS. Интересен факт в творчеството на Версаче е, че той прави  много костюми за театъра, операта и балета и през цялото време от основаването на своята фирма той работи с Морис Бежар – както се казва в книгата нещо повече от хореограф, като създава хиляди костюми за неговите балетни постановки. За Джани казват, че е човек с благ характер, който  лесно създава приятелства  - той е изключително близък с Елтън Джон, който винаги изкупува колекциите му – поръчва от всичко във всички цветове! Също и много други познати на всички ни имена.

Джани поддържа и много близки отношения със своите модели – Наоми Кембъл, Карла Бруни, Клаудия Шифър, Кейт Мос, Линда Еванджелиста и много други световни известни имена от модния подиум.

За мен беше изненада да разбера, че той е бил хомосексуалист , и че почти целия си живот прекарва с тринайсет години по-младият от него Антонио Д’Амико, но важното е, че е бил щастлив!

Знаех, че е починал много рано, но не знаех, че по такъв абсурден начин е убит – не е първият нито последният гений, който умира преждевременно и нелепо!

Всеки който иска да научи повече, може да си купи книгата. Биографична, но не представена сухо и скучно!

Приятно четене и до другия вторник с рубриката „WHY NOT READ A BOOK”

WHY NOT READ A BOOK

“WHY NOT READ A BOOK” е първата официална рубрика за която искам да пиша. Отсега нататък ще се стремя всеки вторник да ви запозная с книга, която съм прочела и ми е направила силно впечатление! Още в този момент най-вероятно ще загубя част от мъжката аудитория, защото книго-опита ми е съсредоточен към книги, които се четат основно от дамите. През последните години книгата е моят редовен спътник в живота, тя ми даде и ме научи на много, а и освен кучето ми тя също ми стана много добър приятел – в който намирам утеха и спокойствие!      

   За да добие представа човек за дадена книга, която желае да си купи, винаги чете нейното кратко описание на корицата отзад, но това за мен е много сух вариант на това което ще ти предаде и следата която ще остави тази книга, затова доста често се допитвам до приятелка, която знам, че обича да чете и ще ми препоръча някое хубаво четиво което със сигурност ще хареса и на мен. Точно това е моята цел, да се превърна във вашия приятел с препоръка за хубава книга J

Първата книга с която искам да ви запозная е 

„ Стъпки в пясъка ” на Антоанета Баева.

Стъпки в пясъка е книга с много силен заряд, книга която може да те изправи на крака в труден момент и която може да ти даде силата да продължиш без да ти дава право и да си помисляш, че всичко е загубено. Тя е базирана на истинската история на един българин на име Слави Иванов роден през 1960 в Бургас, но прекарал по голямата част от живота си в България в родния си град  Видин. Той е решен на всяка цена да успее и да постигне заветната си мечта, а именно да стигне до Съединените Американски Щати и то на всяка цена, дори и по пътя си на много пъти  е на косъм от смъртта и без надежда – НО ТОЙ НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВА!  Бос, гол, гладен, жаден той преплува река Дунав, стига до Русия, минава международни граници пеша, среща се с различни хора едни искат да му помогнат, а други се стремят да го предадат, намира приятели, намира и врагове докато стигне своята крайна цел – Америка: „ Слязох от самолета в Чикаго облечен с  черен панталон, черно сако и бяла риза, с найлоново пликче с картон ”Ротманс” вътре и 100 долара в джоба, знаех пет думи на английски,...” . Така започва живота на Слави Иванов в страната на неограничените възможности.

През цялото време много силна подкрепа му дава мисълта за голямата му детска любов, която остава във Видин и как един ден ще се върне при нея като успял в Америка българин!

Хората казват: „ Книгата винаги е по-хубава от филма” – в този случай това неписано правило важи с пълна сила. До този момент доста често ми се е случвало да гледам филма, а след това да прочета книгата. Много се радвам, че при „ Стъпки в пясъка” стана точно обратното – книгата е силна и много въздействаща, а филмът е нейната жалка интерпретация. Не се чудете, а бързо към книжарницата J

Приятно четене и до другия вторник с рубриката „WHY NOT READ A BOOK” 

3-ти Март - Национален Празник на Република България

Честит  Национален  Празник,

България!

На днешната дата през  1878 година в Сан Стефано се подписва Мирен договор! Той слага край на 500-годишното османско потисничество над българския народ!

Към днешна дата може да се каже и прочете много, НО България е една малка и много красива държава закътана на балканския полуостров. Страна с много дълга история и с граждани свикнали да понасят много и винаги да оцеляват! Хора със силен дух, които никога не се предават и таят силен патриотизъм в сърцата си!

Великият български писател Иван Вазов е написал одата „ Опълченците на Шипка”

Винаги когато я чуя се чувствам горда, че съм БЪЛГАРКА!

„Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!”